Постинг
19.06.2021 23:23 -
Прохождане
Преди да съмне пак димът търкаля
кълбета суета над равна пепел...
и като Бъдеще огньовете догарят
на кладите си пръснати в полето.
Обвие ли те този дим пожарен,
в стената димна щом като навлезеш,
възвий глава и сънен да си даже,
към това, което после ще изчезне.
Защото спи небето сън назаем,
а слънцето все още не изгрява...
и никой друг така, не ще узнае,
че лъч от тъмнина у теб остава.
...Прохожда споменът - дете мъничко,
сега, когато мъртъв е погребан.
Но мъртвият живее без да диша
и тъй умира винаги последен...
за спомените. Дори когато мислим, че сме ги забравили, те остават живи в нашето подсъзнание, за да ни посетят – като прохождащо дете, в последния ни час.Така, напускайки живота, ние го изминаваме отново – чрез спомените си.
Мъдро и утешително!
Поздравления, Мисана!
цитирайМъдро и утешително!
Поздравления, Мисана!
zemja написа:
Уникален стих... за спомените. Дори когато мислим, че сме ги забравили, те остават живи в нашето подсъзнание, за да ни посетят – като прохождащо дете, в последния ни час.Така, напускайки живота, ние го изминаваме отново – чрез спомените си.
Мъдро и утешително!
Поздравления, Мисана!
Мъдро и утешително!
Поздравления, Мисана!
Да имаш много успешна нова седмица!
Преди да съмне пак димът търкаля
кълбета суета над равна пепел...
и като Бъдеще огньовете догарят
на кладите си пръснати в полето.
цитирайкълбета суета над равна пепел...
и като Бъдеще огньовете догарят
на кладите си пръснати в полето.
rosiela написа:
Невероятен! Поезия - над поезията.
Преди да съмне пак димът търкаля
кълбета суета над равна пепел...
и като Бъдеще огньовете догарят
на кладите си пръснати в полето.
Преди да съмне пак димът търкаля
кълбета суета над равна пепел...
и като Бъдеще огньовете догарят
на кладите си пръснати в полето.