Публикувано преди 1 седмица 

На 10 юни 2021 г.

От Арджун Валия

• Фактите:

  Ново изследване, автор на Робърт Ланца, предполага, че наблюдателите "са отговорни за определянето на физическата реалност и че съзнателните наблюдатели сами генерират и създават структурите на времето и пространството.

• Отразяват върху:

  Ние, наблюдателите, хора като теб и аз, сме отговорни за това как съзнанието се превръща във физическа материя, какво казва това за силата на нашите индивидуални и колективни вярвания?

Откъде идва „физическият“ свят? Материята е в най-малката си видима форма, атомите непрекъснато се появяват и изчезват. Идеята, че физическата материя се ражда от нефизическа област, като „квантовия вакуум“ или „празнотата“, или нещо друго, за което не знаем, не е нова. Самият Никола Тесла вярва, че „цялата възприемаща материя идва от първична субстанция или слабост отвъд концепцията, запълваща цялото пространство, акаша или светещ етер, върху който се въздейства животворната Прана или творческата сила, призоваваща за съществуване, в безкраен цикъл на всички неща и явления. " (Най-голямото постижение на човека, 1907)

А хартия публикувани от Parahamsa Tewari в списание Physics Есета обяснява,

„След един век ще бъде добре известно, че: вакуумът на пространството, който запълва Вселената, сам по себе си е истинският субстрат на Вселената; вакуумът в циркулиращо състояние се превръща в материя; електронът е основната частица на материята и представлява водовъртеж на вакуум с вакуумна кухина в центъра и е динамично стабилен; скоростта на светлината спрямо вакуума е максималната скорост, която природата е осигурила и е присъщо свойство на вакуума; вакуумът е фина течност, непозната в материалните среди; вакуумът е без маса, непрекъснат, не вискозен и несвиваем и е отговорен за всички свойства на материята; и че вакуумът винаги е съществувал и ще съществува вечно ... Тогава учените,

Това нефизично „поле“ може също да е тъмна енергия, всъщност не го знаем или разбираме съвсем добре, но знаем, че съществува. А разсекретени военното разузнаване, документи  щрихи върху това,

„Не разбираме защо съществува или как е създаден; ние просто знаем, че той осигурява постоянно присъстваща сила върху пространство-времето, което кара Вселената да се разширява. Всъщност последните експерименти с висока прецизност показват, че тъмната енергия може да е космологична вакуумна енергия. "

И така, ако нашият материален свят е роден от тези нематериални „неща“, съзнанието играе ли фактор? Интересно е да се съзерцава, особено като се има предвид факта, че съзнанието не е физическо нещо, нито е резултат от някакъв известен физически процес или биология. Не можете да определите или намерите източника на съзнание в мозъка. Дори на квантово ниво е известно, че факторите, свързани със съзнанието, променят поведението на материята, като фотоните, което предполага, че самата материя може да бъде нещо, което съзнава.

Означава ли това, че всички „физически“ неща притежават някакъв тип съзнание? Фотоните нямат мозък, нали? Ами растенията? Все повече доказателства показват, че растенията действат и се държат по начин, който предполага, че те са мислещи неща, способни на чувства, емоции, възприятия и мисли.

Ако съзнанието може да има такова влияние върху материята и е нефизическо свойство, което съществува във всички физически неща, би ли могло по някакъв начин да бъде отговорно за създаването на реалността? Това е често срещана тема, обсъждана в сферите на квантовата физика от доста време. Всъщност дискусията за „етер“, тези нефизически, неописуеми „неща“ е обект на размисъл от хиляди години. Платон пише за етера в своята работа „Федон“ и обяснява как съществува животът в него. Той вярваше какво е въздухът за нас, етерът е за тях. Жив ли е етерът? Самата Вселена, която би могла да се състои предимно от тези нефизически неща, съзнателно живо същество ли е?

Не можете да обясните съзнанието по отношение на съществуващите основи като пространство, време, маса и заряд. В резултат на това логичното нещо, което трябва да се направи, е да се постулира дали самото съзнание е нещо фундаментално за съществуването на реалността, да се разглежда самото съзнание като една от тези основи.

„Защо настоявате, че Вселената не е съзнателна интелигентност, когато тя ражда съзнателни интелигентности?“ Цицерон, c. 44 пр.н.е. 

Появи се друга книга, в която се твърди, че „наблюдателите“ са отговорни за определянето на физическата реалност и че съзнателните наблюдатели сами генерират и създават структурите на времето и пространството.

Интересното за размисъл тук е, че ако това е вярно, то ще включва всички „наблюдатели“ в самата Вселена, а не само човешките наблюдатели. Това ми напомня за експеримента с двоен процеп, при който малки парченца материя се изстрелват през процеп, образувайки така наречения вълнов модел на вероятности и възможности, но когато се въведе наблюдател, вълновата функция се срива.

Един от авторите на статията, Робърт Ланца, заяви пред Big Think, че наблюдателите могат драматично да повлияят на „поведението на наблюдаемите величини“ както в микроскопични, така и в масивни пространствено-времеви скали. Всъщност е необходима „дълбока промяна в нашия обикновен ежедневен светоглед“. Светът не е нещо, което се формира извън нас, просто съществува самостоятелно. „Наблюдателите в крайна сметка определят структурата на самата физическа реалност.“

Как работи това? Ланца твърди, че мрежа от наблюдатели е необходима и е „присъща на структурата на реалността“. Както той обяснява, наблюдателите - вие, аз и всеки друг - живеем в квантова гравитационна вселена и измисляме „глобално съгласуван когнитивен модел“ на реалността, като обменят информация за свойствата на пространството-времето. „Защото, след като измериш нещо - пише Ланца, - вълната на вероятността да се измери същата стойност на вече изследваната физическа величина става„ локализирана “или просто„ колабира “.“ Ето как реалността става последователно реална за всички нас . След като продължите да измервате количество отново и отново, знаейки резултата от първото измерване, ще видите, че резултатът е същият

Последиците от това са и винаги са били доста големи. Идеята, че самото съзнание е фундаментално за реалността, предполага, че то трябва да е играло неразделна роля в създаването на реалността, че самото съзнание е трябвало да съществува преди раждането на физическата материална реалност. Човек може да продължи и да съзерцава неща като: ако съзнанието е от основно значение за създаването на физическата материя, тогава какво е създало самото съзнание? Откъде произлиза самото съзнание? Самото съществуване изобщо има ли начало? Може ли бъдещето да промени миналото, може ли миналото да промени бъдещето?

Кой знае, но най-важният момент за отнемане тук е, че самото съзнание е фундаментално за създаването на нашия физически опит. Ако искаме да променим света, в крайна сметка трябва да променим начина, по който мислим, чувстваме и възприемаме. Това е ключов фактор, който е пряко преплетен с типа човешки опит, който създаваме за себе си.

Ето защо, може би, понякога изглежда, че най-големият ресурс за мощни хора, политици и корпорации е самото човешко съзнание. Ако ние сами определяме в каква посока се насочва човечеството просто от това, което мислим и чувстваме, просто си представете какво би могъл да направи някой, ако може да манипулира този аспект в нас? Състоянието на света днес, някои биха могли да кажат, е хаотично и това може да е пряк резултат от факта, че колективният ум и сърце не са в състояние на съгласуваност.

Може да кажете „ние сме навсякъде.“ Ние сме разделени от нашите вярвания и не можем да се съберем в разбирателство и хармония. Това колективно състояние на битие от своя страна ще създаде физическо преживяване, което отразява това, което е точно това, което виждаме днес и сме виждали през цялата човешка история.

По-долу има страхотен малък документален филм от мой колега, основан на есе, което той е написал за магистърска степен. То се впуска малко по-дълбоко в тази дискусия.